Йов
беше праведен. Нямаше причина против него. Жена му му каза : Йов2:9 Тогава жена
му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
Йов не я послуша и не съгреши. Обаче когато почна да говори с приятелите си в един момент ето какво пише : Йов 35:1 Елиу още проговаряйки рече:
35:2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията ........ После и Бог му казва : Йов 40:8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
Защо това беше в сърцето на Йов? Проблемът му беше : Йов 29:14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Именно ! НЕГОВАТА ЧОВЕШКА праведност му беше като мантия и корона !!! Той наистина беше най-праведният човек на земята, но с човешката праведност за която Христос каза , че е като скъсана дрипа. И тук се вижда, че човешката праведност в най-високата си форма е готова да осъди Бог за да оправдае човека. Бог виждаше това в сърцето на Йов. За това допусна всичко това , за да може накрая Йов да изповяда : Йов 42:5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
42:6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.
Йов съблече своята праведност и чрез покаянието облече Божията правеност. (Още много може да се пише, но това е основното).
Йов не я послуша и не съгреши. Обаче когато почна да говори с приятелите си в един момент ето какво пише : Йов 35:1 Елиу още проговаряйки рече:
35:2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията ........ После и Бог му казва : Йов 40:8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
Защо това беше в сърцето на Йов? Проблемът му беше : Йов 29:14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Именно ! НЕГОВАТА ЧОВЕШКА праведност му беше като мантия и корона !!! Той наистина беше най-праведният човек на земята, но с човешката праведност за която Христос каза , че е като скъсана дрипа. И тук се вижда, че човешката праведност в най-високата си форма е готова да осъди Бог за да оправдае човека. Бог виждаше това в сърцето на Йов. За това допусна всичко това , за да може накрая Йов да изповяда : Йов 42:5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
42:6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.
Йов съблече своята праведност и чрез покаянието облече Божията правеност. (Още много може да се пише, но това е основното).